Начинът, по който Хонконг става колония на британската корона, не е особено славен. В началото на XIX век британската империя зависи силно от закупуването на чай от Китай, чиято икономика е била една от най-развитите в света преди индустриалната революция в Европа. Въпреки че британците изнасят луксозни стоки като стенни и джобни часовници, те не разполагат с други стоки, които да са нужни на династията Кин (1644-1911 г.), а това води до тежки дефицити в търговския им баланс. За да го подобрят, те започват да изнасят – срещу кюлчета злато – опиум, отглеждан в Индия и продаван на търг в град Кантон (Гуанджоу) в Южен Китай.
Император Кин, силно разтревожен от изтичането на резерва от скъпоценен метал и от опустошенията, причинявани от опиума, забранява през 1893 г. търговията с него. Императорският наместник в Гуанджоу Лин Цексу принуждава чуждестранните компании да му предадат запасите си от опиум, след което ги изгаря. В името на правото на свободна търговия Лондон обстрелва Гуанджоу с фрегатите си и печели първата опиумна война (1839-1842 г.). Според Нанкинския договор (1842 г.) династията Кин трябва да отстъпи остров Хонконг на британците за неограничен срок и да отвори за търговия със Запада пет пристанища по Китайското крайбрежие, наричани „пристанища по договора”. През 1898 г. към британската корона се присъединяват Новите територии (издадена в морето земя в края на полуострова), отстъпени за 99-годишен срок. Тоест, до 1997 г. Макар и с неплодородна земя, Хонконг има дълбоководно пристанище, най-доброто на югоизточното крайбрежие, което ще осигури просперитет на острова.
Потреблението на опиум приема оттук нататък измеренията на национална катастрофа. След нови поражения срещу френско – британския експедиционен корпус по време на втората опиумна война Китай е принуден с договори от 1858 и 1860 г. да узакони наркотика и започва да го произвежда. Вносът на опиум достига върха си през 1879 г. (6700 тона). През 1906 г. Китай осигурява 85% от световното производство, или около 35 000 тона, а 27% от възрастното му население са наркомани – 13,5 милиона души пушат опиум. Британският историк Джон Кинг Феърбанк гледа на този трафик на опиум, организиран в Китай от Запада, като най-постоянно и най-дълго извършваното в модерните времена международно престъпление.
Марк О’Нийл*
Le Monde Diplomatique
(Българско издание)
Брой 7 (33), Юли 2007 г.
Превод Весела Генова
*Журналист, Хонконг
Император Кин, силно разтревожен от изтичането на резерва от скъпоценен метал и от опустошенията, причинявани от опиума, забранява през 1893 г. търговията с него. Императорският наместник в Гуанджоу Лин Цексу принуждава чуждестранните компании да му предадат запасите си от опиум, след което ги изгаря. В името на правото на свободна търговия Лондон обстрелва Гуанджоу с фрегатите си и печели първата опиумна война (1839-1842 г.). Според Нанкинския договор (1842 г.) династията Кин трябва да отстъпи остров Хонконг на британците за неограничен срок и да отвори за търговия със Запада пет пристанища по Китайското крайбрежие, наричани „пристанища по договора”. През 1898 г. към британската корона се присъединяват Новите територии (издадена в морето земя в края на полуострова), отстъпени за 99-годишен срок. Тоест, до 1997 г. Макар и с неплодородна земя, Хонконг има дълбоководно пристанище, най-доброто на югоизточното крайбрежие, което ще осигури просперитет на острова.
Потреблението на опиум приема оттук нататък измеренията на национална катастрофа. След нови поражения срещу френско – британския експедиционен корпус по време на втората опиумна война Китай е принуден с договори от 1858 и 1860 г. да узакони наркотика и започва да го произвежда. Вносът на опиум достига върха си през 1879 г. (6700 тона). През 1906 г. Китай осигурява 85% от световното производство, или около 35 000 тона, а 27% от възрастното му население са наркомани – 13,5 милиона души пушат опиум. Британският историк Джон Кинг Феърбанк гледа на този трафик на опиум, организиран в Китай от Запада, като най-постоянно и най-дълго извършваното в модерните времена международно престъпление.
Марк О’Нийл*
Le Monde Diplomatique
(Българско издание)
Брой 7 (33), Юли 2007 г.
Превод Весела Генова
*Журналист, Хонконг
Няма коментари:
Публикуване на коментар